ليس بعد الليل الا فجر مجد يتسامى…

على خلفية ” نشاط مدني ” محظور , شهدته مدينة داريـا , تضامناً ؛ مع اجتياح مخيم جنين , و غزو العراق , و نشر حملات كـمقاطعة السجائر الأمريكية , و مكافحة الرشوة , قام الأمن السوري بـاعتقاله , مع عدد من شباب داريا ؛ عام 2003 ,, الذين عاشوا التعذيب و عتم السجون باكراً , منذ تنبه نظام بشار الأسد , لـخطورة ذلك الوعي , على حكمه , و بعده في البداية ,,

جاءت الثورة السورية , فـكان نشطاء داريا فرسانها , و منهم الشهيد محمد قريطم , و التي صدّرت داريـا معهم ؛ صورة و لا أحلى عن الثورة , تتباهى فيها سوريا أجمع , و هذا يعود لـفكر شباب داريا و وعيهم , و طالما كانت اسماؤهم , ناراً على علم في الثورة , بدايةً من الغالي غياث مطر , و ليس انتهاءً بـالشهيد محمد قريطم ( ابو النـور ) ,, و شهيديّ آل شربجي اليوم ؛ مروان و عبد الرحيم شربجي ,, عليهم رحمة الله جميعاً ,,

سبق اعتقال محمد قريطم , أثناء الثورة , و لكن آثر هو و جلّ نشطاء داريّـا , البقاء فيها , و توثيق الاجرام بـحق بشرها و حجرها ,, فـكتبت هذه الجمعة المباركة , نهاية أنبل مسيرة , و ان شاء الله فتحت لهم باب الحياة الآخرة ,,

محمد قريطم , خريج علم نفس و اجتماع ,, أحد مؤسسي عنب بلدي , عضو تنسيقية داريّـا – لجان التنسيق المحلية , ناشط في ايام الحرية و الحراك السلمي السوري ,,, أب لـأبنتين , لم يشهد ولادة طفلته الثانية , لـتواريه عن قبضة الأمن ,,, سبقه ابن عمه مؤمن في الشهادة , و أخوه أمين , ما زال معتقل منذ عام ,,

من منشورات الشهيد : داريا ,, ما زلنا مصرين وعاقدين الأمل ومتكلين على الله بـأن نعيدك لـلحياة من جديد ,, اللهم عليك توكلنا فـألهمنا جميعا حسن التصرف والعمل ,, و أيضاً :

لـلتجول في حضرة الشهيد , صفحته على الفيس بوك ,,

إن كانت حمص عاصمة الثورة , فـلا أدري ما يمكن أن يطلق من ألقاب على روح الثورة ؛ داريـا ,,

الثـورة المعمّـدة بـدمائكم , بـعون الله منتصـرة ,,

منـار حـيدر

Rubén Belloso Adorna

With the Internet cut across Syria, videos of protests are still finding their way online.
On Twitter, Hivos reports:

@Hivos: While #internetcutinsyria @ANA_Feed continues to bring the news: video from large demonstrations today in Aleppo: http://ow.ly/fHVhx

(more…)

Written by Amira Al Hussaini· comments (3)
Share: Donate· facebook· twitter· reddit· StumbleUpon· delicious· Instapaper

This post is part of our special coverage Syria Protests 2011/12

Up to 4 million people expected to require assistance in Syria by early 2013. This was the headline of the United Nations Humanitarian Bulletin Issue 11 November 2012 [pdf] on Syria. Among them are almost 2 million children and adolescents, who have limited access to basic services and experience psychological trauma caused by violence and displacement. The UN report showed that:

The violence in Syria causes rapid deterioration of the humanitarian situation….. At least 1.2 million people are internally displaced with the cold winter weather setting in, and no foreseeable end to the fighting, the outlook for people trapped in the conflict – including Palestine and other refugee communities – is grim.

Bringing essential aid to a population under siege in Syria. Source: ICRC website.

While the International Committee of the Red Cross (ICRC) and the Syrian Arab Red Crescent (SARC) have provided water for over a million people since early 2012, what is making the humanitarian crisis more complicated is that nearly 11,000 people flee Syria to neighboring countries every single day.

40,000 Syrian lives lost

Another shocking number was announced by the Syrian Observatory for Human Rights on its website on 22/11/2012 which is making headlines is the huge loss in lives. According to the Observatory, the death toll in Syria has crossed 40,000.

More than 40,129 Syrians have been killed so far, not to mention the thousands of people who have gone missing in the conflict, in violence across Syria according to Syrian Observatory for Human Rights. The breakdown in this tragedy is as follows:

“At least 28,026 civilians, 1,379 defectors, 10,150 soldiers and 574 unidentified people have been killed in Syria in the past 20 months,”.

Citizen Media in Syria. Source: Rami Alhames Blog

Most of human rights organizations claimed that the Syrian regime and its forces have the major responsibility in this high death toll. The Syrian Network for Human rights has documented three cases, among others, revealing an accurate evidence of activists death and torture by Syrian intelligence forces. After the activists appeared on the Syrian state TV and allegedly confessed, the Syrian government handed their dead bodies back to their families and relatives; their bodies had signs of brutal torture.

Syria war Crimes

Human Rights Watch issued on May 3, 2012, a report entitled “They Burned My Heart”, documenting war crimes in Idlib province during UN envoy Kofi Annan's peace negotiations plan:

While diplomats argued over details of the peace plan, Syrian tanks and helicopters attacked one town in Idlib after another. Everywhere we went, we saw burnt and destroyed houses, shops, and cars, and heard from people whose relatives were killed. It was as if the Syrian government forces used every minute before the ceasefire to cause harm.

Human Rights Watch shares this video on YouTube, with a testimony of what happened in Idlib:

President Assad Welcomes Death in Syria. Source: The Daily Dose.

Can the Syrian revolution win? 

This question was posed by Socialist revolution, who answers:

This will only happen if the workers and youth overthrow Assad themselves – the interference of NATO and Russian imperialists has only brought decades of bloodshed and tragedy to the peoples of the Middle East.

Meanwhile, Ammar Abdulhamid wroteon his blog Syrian revolution digest:

Whatever the case may be, taken in conjunction with a death toll currently put at 40,000, an estimated 50,000 missing, and the wholesale destruction that has been wrought on the infrastructure all over the country, the situation is disastrous.

This post is part of our special coverage Syria Protests 2011/12

Written by Rami Alhames· comments (0)
Share: Donate· facebook· twitter· reddit· StumbleUpon· delicious· Instapaper

Syrian blogger Maysaloon calls for a frank dialogue on Syria. He writes:

What needs to happen now, and not when Assad falls, is frank dialogue with all - whether they are Islamists, Free Syrian Army, Jabhat al Nusra, the Kurds, whoever it may be, about core principles. For the sake of the country and their children they have to agree that political disputes, however paralysing, must never again transform into armed conflict. Basic respect for human rights and dignity are not difficult to agree upon and enforce.

Written by Amira Al Hussaini· comments (0)
Share: Donate· facebook· twitter· reddit· StumbleUpon· delicious· Instapaper

Снимка AFP

Забранена за полети зона над Сирия все още може да бъде установена. Не с помощта на чужди сили, а благодарение на бунтовническите бойци, действащи така или иначе сами. Въздушната сила на властта в Сирия е едно невероятно предимство, което Свободната сирийска армия се опитва да притъпи.

По-рано въстаниците сваляха вертолети с подръчни средства, но вече има доказателства, че притежават ракети “земя-въздух”, които използват срещу изтребители. Най-вероятно оръжията са придобити при разграбването на няколко казарми и бази около Дамаск и Алепо, които Свободната сирийска армия превзепрез последната седмица.

В същото време бунтовниците засилиха атаките си над военни бази, с което иззеха още зенитни оръдия, за да ги използват срещу самолети на правителството.

Става ясно, че Свободната сирийска армия предприема действия срещу по-малки военни бази, свързани с противовъздушната отбрана, за да могат да изземат ракетите и оръдията, складирани там. Това е както начин да има противопоставяне на въздушната сила на властта, така и начин да се постигне настъпление към Дамаск, каквото има от 27-ми ноември насам.

Междувременно администрацията на Обама, която се надява конфликтът в Сирия да свърши по-бързо и да не носи бремето на празните обещания, вижда “повратна точка” във войната. Съдейки по статията на New York Times по въпроса, САЩ се притесняват, че изпускат шанса си да имат влияние в Сирия след Асад. Основна причина за това е, че американската външна политика беше изпреварена от събития, случващи се “на земята” – т.е. настъплението на бунтовническите сили. САЩ може би ще има политическо влияние върху отделни партии, групи или фракции, но не и върху бойците, а именно бойците ще контролират територията.

За САЩ, както и всяка друга страна, която иска да има успех в Сирия (тук става дума и за Русия също, а и за ЕС със сигурност), идва време за решения и те трябва да бъдат направени бързо. В противен случай просто ще служат за доказателство, че арабите не могат да очакват нищо от големите държави.

Glenn Robinson, “Syria’s Long Civil War“, Current History, Dec. 2012
Here is an excerpt – (Read the whole thing– it is well written and argued)

…..A BIGGER LEBANON
Syria’s troubles go well beyond warring ethnic and confessional groups, to the fact that Syria as a political entity—as a nation—hardly exists. To be sure, the country’s two major cities, Damascus and Aleppo, have very long histories and strong localized identities. However, until the twentieth century, Syria was never a country unto itself. During the half millennium when it was part of the Ottoman Empire, Syria was not even constituted as a single administrative district within the empire, but was split among several districts. The invention of modern Syria following the First World War was based largely on agreements between the French and the British. Syria was not unique in this. Indeed, the modern borders of scores of countries in the developing world were based more on the interests of the colonial powers than on any historical or geographic reality. What was different about Syria was that both the French colonial power and the ruling Arabs in Damascus worked to deny the construction of a modern Syrian national identity…………….

WHICH OUTCOME?
Logically, the current round of Syria’s civil war must end in one of four ways: regime victory, opposition victory, stalemate with no end, or stalemate leading to a political  resolution. The first two outcomes are the worst for all parties, and the last is the best plausible outcome. But for the better options to be plausible, both sides must believe they can actually lose the civil war. This is key. Without an acknowledgment of possible defeat, neither the regime nor the opposition will accept a grand bargain in which  compromise is central………..

THE UNCONVENTIONAL OPTION
The United States and its allies are wise to resist direct military involvement in Syria in the form of invasion, an air campaign, or a “no-fly zone” (which would quickly lead to direct military engagement). Likewise, Washington has been smart to resist providing advanced military hardware, such as anti-aircraft missiles, to an opposition with significant elements that would just as easily turn these weapons against American targets.

That said, the flow of funds and small arms to the opposition from various parties has been an important source of balancing in the civil war, preventing the regime thus far from winning outright. However, the turn toward a Chechnya strategy of using airpower to destroy urban pockets of rebellion does threaten the opposition with outright defeat and should be countered in smart ways. The West was sometimes criticized for adopting a Machiavellian posture during the 1980s Iran-Iraq war by hoping that neither side won outright, but such criticism was not warranted.

A clear victory for either side would have been a disaster for the region and the world. The same approach is warranted in Syria: working to prevent either side from winning a total victory so that both sides will be more inclined to reach a compromise. To accomplish this, the United States and its allies must consider the use of unconventional warfare techniques undertaken directly by very small numbers of allied forces, not indigenous Syrian ones. For example, Turkish special forces, working secretly with their American ally, could surreptitiously shoot down a handful of Syrian jets that are attacking Syrian cities. That alone might ground the Syrian Air Force entirely;….

Such a balancing approach might get us to the best plausible outcome—a negotiated solution— and it would likely prevent either of the two worst outcomes. It is not pretty, but it might actually work.

(Read all of Glen Robinson, “Syria’s Long Civil War”

В своя критична публикация политическият коментатор Ем Джей Розенбърг, определя гласуването на САЩ срещу повишаването на статуса на Палестина в ООН като дълбоко циничен ход. Циничен е, защото няма шанс президентът Обама да смята, че е направил правилното нещо. Също така е циничен, защото в името на приятелството с Израел, Обама води Израел към скалата. А там има два пътя – към пропастта и назад, към сигурната твърдя земя. След абсолютния гаф на Израел в Газа, глътнал над 780 милиона долара само за 5 дни, гласуването за статуса на Палестина в ООН, допълнително окраси нелицеприятната картина. А, когато съюзниците ти се правят на интересни, тогава вече трябва да помислиш сериозно.

Последното нещо, което един истински приятел на Израел може да направи, е да го поставя в ситуация, в която е демонстрирана почти пълната международна изолация на Израел. Осем страни подкрепиха израелската позиция – САЩ, Панама, Палау, Канада, Маршаловите острови, Науру, Чехия и Микронезия – докато 138 гласуваха с палестинците. Беше ли този резултат в полза на Израел?

Обама не се опита да бъде полезен. Администрацията му позволи истинско бедствие за Израел, защото Обама изглежда не е наистина загрижен за израелците и палестинците. Това определено не е игра на съюзник, с който Тел Авив се хвали.

За задълбочаващата се изолация допринасят действията на Обама. Абсолютният отказ да изрази и една дума на съчувствие към палестинците, убити в Ивицата Газа, е пълен гаф. Подчертаване върху “убити”, а не “загинали”, както се омаловажаваха жертвите сред палестинците в коментарите на CNN. Предишните администрации, сигурно от някакво чувство за приличие (когато са демократите в Белия дом), изразяваха съжаление за убитите и от двете страни и призоваваха за край на сраженията. Но Обама не направи това. Дори, когато беше попитан директно, неговият говорител говори само за болката на Израел. Единствено Хилъри Клинтън спомена, че изразява съжаление и за двете страни.

Но не и Обама.

Позицията му не може да се обясни докрай с лобито във Вашингтон. Не, че не играе важна роля, напротив. Но силата му намалява при преизбирането на президента. Последните избори показаха, че избирателите с еврейски произход или фундаменталистките християнски кръгове, поддържащи Израел, не се поддават на  сантимент, свързан с Израел в предизборната кампания. Евреите са предимно демократи, а християните ционисти са републиканци. Това явно няма да се промени скоро.

Какво още направи Обама? С реакциите си или липсата на такива около гласуването в ООН, Обама делигитимира Израел в очите на света, което е ужасно поражение за всички, които се борят за хубавото лице на Тел Авив. Това можеше да бъде избегнато, ако Обама беше решил да каже, че трябва да се подкрепи резолюцията в ООН и, че Израел трябва да гласува “за”. При този сценарии, победата на палестинците нямаше да изглежда толкова голяма. Вместо това, истерията, която Израел и САЩ вдигнаха, извиването на ръце срещу резолюцията и политическия натиск, даде на Палестина постижение, което ще е с историческа стойност (палестинците чакат 65 години за това).

Защо Обама се държи по подобен начин, неприемлив за държава съюзник? Най-вероятно отговорът е, защото Обама смята, че израелците и палестинците едва ли си струват главоболието. Ако можеше да избегне разговорите с Нетаняху и поддръжниците му, ще го направи. В момента Обама има по-важни грижи, като националната икономика и запазването на сигурността.

Въпреки, че тези грижи изобщо не са малки, все пак ходовете на Обама и загърбването на близкоизточния конфликт, нанасят щети върху репутацията на САЩ по света. Британската преса възкликна “ООН срещу САЩ”, а пък New York Times пусна на първа страница: “Общото събрание на ООН, в ущърб на САЩ, повишава статута на Палестина”. В този момент не само Израел изглежда изолиран, но и Щатите.

И не само това. С поредица от погрешни ходове и позицията около гласуването в ООН, Обама загуби доверието на арабския свят. Резултатът от Общото събрание показва на администрацията във Вашигтон, че историята може да се движи и без САЩ. Награденият “извънредно” с Нобелова награда за мир президент Обама, не показва с нищо, че се интересува от мир в Близкия изток или, че дори би предприел нещо, за да посредничи за постигането му. Което е жалко…и очаквано.

*На  „Пенсилвания авеню” 1600 във Вашингтон, се намира Белият дом.

#هُنا_دمشق .. علم الثورة السوريّة يرفرف عالياً في سماء القدس، صورة نشرها @prometheus_92على تويتر

(more…)

بقلم Amira Al Hussaini· ترجمة مازن الحمصي· عرض المقالة الأصلية [en]· تعليقات (0)
شارك: facebook· twitter· reddit· StumbleUpon· delicious· Instapaper

هو فلسفة حضور نقية لمن نحب في زحمةالغياب

فعندما تضيقُ فسحة لقائي بكِ , سأبقى أتكئ على سطوة طيفكِ الذي اجتاحني و تملّكني علّني أرتاحُ قليلَ

موطن لطيفها و للحب

كان الليل مفعماً بالسواد

و أنا … بالحب

و القمر نسي نفسه

على أعتاب موعدٍ أخر

عندها

زارني طيفها

كان خارجاً للتو

من سجن الجسد

مبحراً في مراكب الوقت

ممتطياً صهوة العشق

محلقاً في الفضاء الرحب

بعدها

بدأ الضوء يتملكني

و فرح يجتاحني

وكيف لا  و أنا في ضيافة

طيفها

كان ساحراً و مذهلاً

تحادثنا عن الحب

و عن الحب

و بدأ يرسم تفاصيل اللحظة

خارج دائرة الشهوة

يرشف النور مع الصبح

حيث تبدأ

و بلغة الصدق

تراتيلٌ للنقاء

و للعشق

مع خالص التمنيات للجميع بالفرح و الياسمين و دوماً بالحب

أسامة

تبادلا العبوس بنظرات ما إن تتلاقى حتى تنفك بسرعة ، ومع دقائق الانتظار ، شرعا يتبادلا عبارات افتتاحية ودودة ولكنها محفوفة بالحذر، ثم سرعان ما تطرقا إلى ولاء كل منهما…

سيناريو الغرق-فهمي هويدي- الشروق

لا الذين تظاهروا فى ميدان التحرير ضد الشريعة، ولا الذين يتظاهرون اليوم أمام جامعة القاهرة مع الاستبداد. لذلك تمنيت أن يضبط الانفعال الذى يخيم على خطاب الفريقين، لأن لدينا ما يكفينا من الالتباسات والتشوهات، التى تصب كلها فى مجرى تعميق الشروخ وإعادة صياغة القوى السياسية وأرجو ألا يدفعنا ذلك إلى السير على درب الخبرة اللبنانية التى قسمت البلدين إلى فريقين للموالات والمعارضة. أحدهما ينتمى إلى تجمع 14 آذار والثانى إلى جماعة 8 آذار، فى تطوير للقسمة السابقة التى فصلت بيروت الشرقية عن بيروت الغربية.

سنحتاج إلى وقت أطول، وربما أيضا إلى قدر أكبر من هدوء الأعصاب، لكى نتعرف على جذور الانقسام الراهن، وإلى أى مدى أسهمت فكرة قسمة القوى السياسية إلى مدنية فى مقابل أخرى دينية. فى تشويه الساحة السياسية والتشويش على مسيرة الثورة. وكنت قد حذرت فى وقت مبكر من خطورة اختزال المشهد فى صراع القوتين، ودعوت إلى استبعاد فكرة صراع الهويات والتركيز على التمايزات السياسية بين القوى الوطنية والديمقراطية، لكن الرياح أتت بما لا نشتهى، حتى وقع الجميع فى فخ الانفعال الغاضب والتقاطع العارم الذى أوصلنا إلى ما وصلنا إليه الآن.

ما تمنيت أن يرفع المؤيدون للرئىس مرسى اليوم شعار الدفاع عن الشريعة والشرعية، الذى أشم فيه رائحة الضغوط السلفية، التى تصر على الزج بمصطلح الشريعة بمناسبة وبغير مناسبة، حتى تكاد تقسم العالم إلى فريقين أحدهما مع الشريعة والآخر ضدها. وأكاد أزعم أن الفريقين الأساسيين اللذين يخرجان للتظاهر اليوم أمام جامعة القاهرة يتوزعان على كلمة العنوان، فالإخوان خرجوا للدفاع عن الشرعية ممثلة فى الرئيس محمد مرسى، والسلفيون خرجوا للدفاع عن الشريعة، فى إيحاء غير صحى بأن المعارضين الذين فى «التحرير» ضد الشريعة، وهذا تكييف مغلوط وخطر فى نفس الوقت. هو مغلوط لأن الذى فجر الغضب هو الإعلان الدستورى الأخير الذى أصدره الرئيس مرسى، ولم يكن له علاقة بموضوع الشريعة، ثم إ ن الأغلبية الساحقة من الذين شاركوا فى المظاهرات الرافضة ليس لديها أى تحفظ أو خلاف على النص على الشريعة الوارد فى دستور عام 71 أو المشروع الذى تم إقراره. وهو خطر لأن هذه الصياغة تنقل الصراع إلى مستوى الخلاف حول الهوية الدينية، وذلك منزلق يفتح الباب لشرور كثيرة، ناهيك عن أنه يبدو تحريضيا ومستنفرا للدفاع عن «شرع الله». وهو القضية المفتعلة التى أقحمها السلفيون على مجرى الحوار دون مبرر.

للاختزال خطورته أيضا فى تقييم موقف الطرفين. لأنه لا يسمح برؤية التمايز فى الأهداف أو التمايز فى طبيعة العناصر التى تظاهرت فى المدن المصرية وميادينها. صحيح أن أهم رسالة تلقيناها من المظاهرات والاحتجاجات التى عبرت عنها مختلف الأطراف، أن المجتمع المصرى لايزال محتفظا بحيويته وجرأته، وأن المارد خرج من «القمقم» ولا يمكن أن يعود إليه مرة أخرى. بالتالى فإن الكلام عن الفرعون والرئيس الإله صاحب السلطة المطلقة، صار افتراضا فيه من التحذير من احتمالات المستقبل أكثر ما فيه من تحرير الحاصل على الأرض.

نحن لم نعرف على وجه الدقة من الذى خرج مطالبا بإسقاط الرئيس محمد مرسى ولا من الذى طالب بسحب الإعلان الدستورى وإلغائه، ومن الذى كان معترضا على بعض مواد الإعلان الدستورى دون الأخرى.

كذلك فإننا لم نعرف وسط الهرج السائد من الذى خرج خائفا على الديمقراطية. أو خرج خائفا من الديمقراطية، ومن الذى خرج خائفا من الإخوان والسلفيين أو كارها للثورة. كما أننا لم نعرف من من هؤلاء خرج غيورا على القضاء. ومن خرج راكبا للموجة وساعيا للشهرة. أو من خرج لأنه ضائق بأعباء الحياة ويريد أن ينفس عن غضبه ويرفع صوته عاليا فى الفضاء عله يجد من يسمعه. وغير هؤلاء وهؤلاء فإننا لم نعرف نصيب العاطلين والبلطجية المتطوعين أو المجندين الذين حملوا قنابل المولوتوف والخرطوش.

هذه المعالم التى تساعدنا على أن نفهم المشهد ونتعامل معه برصانة ومسئولية، لم تتضح للأسف الشديد. وكانت النتيجة أن الطرفين لم يفهم كل منهما الآخر ولم يسمعه وفى ظل التباعد والتقاطع فإن سوء الظن ظل مخيما. وتكفلت بعض وسائل الإعلام بتأجيج الحريق وتوسيع نطاقه، وتحولت الساحة إلى حلبة للصراع، كل طرف يحاول أن يلوى ذراع الآخر ويقهره، وحين يحدث ذلك فينبغى ألا نتوقع أن تتقدم سفينة الوطن. وإنما يلوح فى الأفق سيناريو الغرق الذى وجدنا من يهلل له ويتمناه، وبدا أننا بحاجة إلى معجزة لكى نتجنبه.