Intidar | انتظار: След Утрешния ден*

През последните няколко дни България заприлича на декор от филм на Джеймс Камарън. Тонове сняг сковаха страната като в кошмарна зимна приказка и изтормози и без това изстрадалия български народ. Освен снежната белота, като гол гъз в еротично списание лъсна и пълната неадекватност на българските управници и местна администрация да реагират на нещо толкова феноменално, каквото е снеговалеж през зимата! Пустинни хеликоптери, изгубени в снежните виелици, пропукани от десетилетия язовирни стени, на които никой не обръща внимание, липсата на всякаква система за адекватно предварително известяване. Всички тези неща костваха живота на десетки и имуществото на стотици обикновени хора, които заедно със семействата си ще трябва да плащат цената на десетилетия управленческа немарливост. Ясно е, че когато става дума за такива сериозни проблеми не може да се търси вина само в настоящето правителство, макар то да е редно да понесе основното бреме на обществената критика. Само, че критика няма. Има съпричастие, има съчувствие към пострадалите, но не се намери никаква обществена инициатива, която да потърси сметка от отговорните лица. Българите отново мълчат. Може би, когато обстановката се нормализира, ще има кой да надигне глас, а може би не…. И докато политолозите тълкуват дрехите на Хилъри и строгата й прическа, проблемите на собствената ни държава остават неразрешени. Нека кажа [...]